7 abr 2018, 14:59

Тоягата 

  Poesía » Filosófica
259 0 0

Тоягата

 

Живота все ме брулеше с тояга,

окърши пъпки знойни и бодли.

И младостта възторжена избяга!

Над Самотата само се смили!

 

Сега съм само с голите си клони

и старостта при мен се настани!

Безсмислено Живота Дните гони

и неизлечимо с туй ме нарани!

 

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??