Колко още ще трябва да газя
през мочурища кални – легла?
Тъй не се и научих да пазя
туй във мен, що наричам Душа.
Сякаш пътят утъпкан мори ме
все по равно - боли да вървя.
И се втурвам отчаяно...
Спри ме!
През трънаци... да диря цветя.
Колко още следи ще оставям
от изронени капчици смях?
И на вятъра да ги подарявам... ...