2 mar 2012, 21:11

Уморих се 

  Poesía » De amor
601 0 0

Колко още ще трябва да газя

през мочурища кални – легла?

Тъй не се и научих да пазя

туй във мен, що наричам Душа.

 

Сякаш пътят утъпкан мори ме

все по равно - боли да вървя.

И се втурвам отчаяно...

Спри ме!

През трънаци... да диря цветя.

 

Колко още следи ще оставям

от изронени капчици смях?

И на вятъра да ги подарявам...

Няма кой да мине по тях!

 

Няма кой да събира и пие

тази обич  -  подарена  на дребно,

изранени нозе ще измия...

и пречистена май... да поседна?

 

Уморих се от толкова истини!

Все пред мен си... и се изплъзваш, Любов!

Ще стоя на пътеката... може би

друг ще мине –  за обич готов...

© Стефка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??