LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
May 18, 2019, 4:09 AM

Вечност 

  Poetry » Love
297 0 0

И когато, там сред тревите

заспя вечния си звезден сън.

И когато сутрин, роса ми мие очите

и ме буди птичият хор.

 

Тогава невидима, ефирна и лека,

ще идвам в тъжния ти делник.

Със тихия полъх на вятъра,

ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти

по невъзвратимите, отминали дни.

 

© Румяна Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??