LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
18.05.2019 г., 4:09 ч.

Вечност 

  Поезия » Любовна
296 0 0

И когато, там сред тревите

заспя вечния си звезден сън.

И когато сутрин, роса ми мие очите

и ме буди птичият хор.

 

Тогава невидима, ефирна и лека,

ще идвам в тъжния ти делник.

Със тихия полъх на вятъра,

ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти

по невъзвратимите, отминали дни.

 

© Румяна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??