LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
18 may 2019, 4:09

Вечност 

  Poesía » De amor
295 0 0

И когато, там сред тревите

заспя вечния си звезден сън.

И когато сутрин, роса ми мие очите

и ме буди птичият хор.

 

Тогава невидима, ефирна и лека,

ще идвам в тъжния ти делник.

Със тихия полъх на вятъра,

ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти

по невъзвратимите, отминали дни.

 

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??