LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
18 мая 2019 г., 04:09

Вечност 

  Поэзия » Любовная
294 0 0

И когато, там сред тревите

заспя вечния си звезден сън.

И когато сутрин, роса ми мие очите

и ме буди птичият хор.

 

Тогава невидима, ефирна и лека,

ще идвам в тъжния ти делник.

Със тихия полъх на вятъра,

ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти

по невъзвратимите, отминали дни.

 

© Румяна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??