Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
Nov 20, 2011, 7:38 PM

Вятърът, полето 

  Poetry » Other
571 0 7

В пожара на деня горях.

Разсипница на обич бях.

Сама се вричах на пустиня

като пред почитана богиня.

Сама осъждах се на мрак.

В полето чаках своя влак...

А там земята твърда само

от макове направи рамо,

където да склоня глава.

И вятърът поде мълва

сред всички стръкчета в полето,

че мъката откъсна ми сърцето.

 

 

© Камелия Виденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??