Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
Nov 20, 2011, 7:38 PM

Вятърът, полето 

  Poetry » Other
619 0 7
В пожара на деня горях.
Разсипница на обич бях.
Сама се вричах на пустиня
като пред почитана богиня.
Сама осъждах се на мрак.
В полето чаках своя влак...
А там земята твърда само
от макове направи рамо,
където да склоня глава.
И вятърът поде мълва
сред всички стръкчета в полето,
че мъката откъсна ми сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Random works
: ??:??