20 nov 2011, 19:38

Вятърът, полето 

  Poesía » Otra
548 0 7

В пожара на деня горях.

Разсипница на обич бях.

Сама се вричах на пустиня

като пред почитана богиня.

Сама осъждах се на мрак.

В полето чаках своя влак...

А там земята твърда само

от макове направи рамо,

където да склоня глава.

И вятърът поде мълва

сред всички стръкчета в полето,

че мъката откъсна ми сърцето.

 

 

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??