Вятърът, полето

20.11.2011 г., 19:38 ч.

Поезия » Друга

620 0 7

В пожара на деня горях.
Разсипница на обич бях.
Сама се вричах на пустиня
като пред почитана богиня.
Сама осъждах се на мрак.
В полето чаках своя влак...
А там земята твърда само
от макове направи рамо,
където да склоня глава.
И вятърът поде мълва
сред всички стръкчета в полето,
че мъката откъсна ми сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вятърът, полето

Искате да прочетете повече?

Предложения