Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
20 нояб. 2011 г., 19:38

Вятърът, полето 

  Поэзия » Другая
547 0 7

В пожара на деня горях.

Разсипница на обич бях.

Сама се вричах на пустиня

като пред почитана богиня.

Сама осъждах се на мрак.

В полето чаках своя влак...

А там земята твърда само

от макове направи рамо,

където да склоня глава.

И вятърът поде мълва

сред всички стръкчета в полето,

че мъката откъсна ми сърцето.

 

 

© Камелия Виденова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??