Въглени в мен

Dec 29, 2009, 11:48 AM

Poetry » Love

755 0 0

Зарити в сърцето
въглени от ласки
спотайват се додето
душата е с маска.
С устните разровени
те пламват изведнъж
и със спомена за огъня
аз винаги съм мъж.
И изгаря ми душата -
толкоз хубаво гори.
И всяка нощ Луната
пали с мен звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Въглени в мен

Want to read more?

Random works