29.12.2009 г., 11:48 ч.

Въглени в мен 

  Поезия » Любовна
671 0 0

Зарити в сърцето

въглени от ласки

спотайват се додето

душата е с маска.

С устните разровени

те пламват изведнъж

и със спомена за огъня

аз винаги съм мъж.

И изгаря ми душата -

толкоз хубаво гори.

И всяка нощ Луната

пали с мен звезди.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??