29 дек. 2009 г., 11:48

Въглени в мен 

  Поэзия » Любовная
670 0 0

Зарити в сърцето

въглени от ласки

спотайват се додето

душата е с маска.

С устните разровени

те пламват изведнъж

и със спомена за огъня

аз винаги съм мъж.

И изгаря ми душата -

толкоз хубаво гори.

И всяка нощ Луната

пали с мен звезди.

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??