За щастието

Mar 26, 2013, 8:19 PM

Poetry » Love

725 0 4

ЗА ЩАСТИЕТО
Дали не е измислена, луна,
светùлото, което нощем ме опива?
Зари пътеката ми с топла светлина,
а дните ми загръща в хладна зима
и в страх, че може да затъна
във вихрове на полудели страсти,
откъдето няма да се върна?
О, Боже мой! Какво жестоко щастие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За щастието

Want to read more?

Random works