Mar 26, 2013, 8:19 PM

За щастието 

  Poetry » Love
700 0 4

ЗА ЩАСТИЕТО

 

 

Дали не е измислена, луна,

светùлото, което нощем ме опива?

Зари пътеката ми с топла светлина,

а дните ми загръща в хладна зима

 

и в страх, че може да затъна

във вихрове на полудели страсти,

откъдето няма да се върна?

О, Боже мой! Какво жестоко щастие!

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??