26.03.2013 г., 20:19 ч.

За щастието 

  Поезия » Любовна
699 0 4

ЗА ЩАСТИЕТО

 

 

Дали не е измислена, луна,

светùлото, което нощем ме опива?

Зари пътеката ми с топла светлина,

а дните ми загръща в хладна зима

 

и в страх, че може да затъна

във вихрове на полудели страсти,

откъдето няма да се върна?

О, Боже мой! Какво жестоко щастие!

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??