26 mar 2013, 20:19

За щастието 

  Poesía » De amor
697 0 4

ЗА ЩАСТИЕТО

 

 

Дали не е измислена, луна,

светùлото, което нощем ме опива?

Зари пътеката ми с топла светлина,

а дните ми загръща в хладна зима

 

и в страх, че може да затъна

във вихрове на полудели страсти,

откъдето няма да се върна?

О, Боже мой! Какво жестоко щастие!

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??