ЗА ЩАСТИЕТО
Дали не е измислена, луна,
светùлото, което нощем ме опива?
Зари пътеката ми с топла светлина,
а дните ми загръща в хладна зима
и в страх, че може да затъна
във вихрове на полудели страсти,
откъдето няма да се върна?
О, Боже мой! Какво жестоко щастие!
© Ангел Веселинов Все права защищены