„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."
Стефан Цанев
Защо все вървим по стръмното
- без да търсим някаква опора.
И се гледаме диво и стръвно
сякаш сме зверове, а не хора.
А нещо притиска ни гръдния кош,
- като риби на сухо сме зинали гърло.
И влачим безропотно тежкия хомот,
надянат ни от Живота набързо.
Защо все нещо ни възпира
на Мечтите полет да дадем, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up