Aug 21, 2007, 4:05 PM

защо? 

  Poetry
507 0 8
 

„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."

                                                                   Стефан Цанев


 

Защо все вървим по стръмното

- без да търсим някаква опора.

И се гледаме диво и стръвно

сякаш сме зверове, а не хора.

 

А нещо притиска ни гръдния кош,

- като риби на сухо сме зинали гърло.

И влачим безропотно тежкия хомот,

надянат ни от Живота набързо.

 

Защо  все нещо ни възпира

на Мечтите полет да дадем,

Сякаш някой вместо нас избира

как да живеем, как да умрем.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??