21 ago 2007, 16:05

защо? 

  Poesía
553 0 8
„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."
Стефан Цанев
Защо все вървим по стръмното
- без да търсим някаква опора.
И се гледаме диво и стръвно
сякаш сме зверове, а не хора.
А нещо притиска ни гръдния кош,
- като риби на сухо сме зинали гърло.
И влачим безропотно тежкия хомот,
надянат ни от Живота набързо.
Защо все нещо ни възпира
на Мечтите полет да дадем, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??