„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."
Стефан Цанев
Защо все вървим по стръмното
- без да търсим някаква опора.
И се гледаме диво и стръвно
сякаш сме зверове, а не хора.
А нещо притиска ни гръдния кош,
- като риби на сухо сме зинали гърло.
И влачим безропотно тежкия хомот,
надянат ни от Живота набързо.
Защо все нещо ни възпира
на Мечтите полет да дадем, ...