21.08.2007 г., 16:05 ч.

защо? 

  Поезия
508 0 8
 

„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."

                                                                   Стефан Цанев


 

Защо все вървим по стръмното

- без да търсим някаква опора.

И се гледаме диво и стръвно

сякаш сме зверове, а не хора.

 

А нещо притиска ни гръдния кош,

- като риби на сухо сме зинали гърло.

И влачим безропотно тежкия хомот,

надянат ни от Живота набързо.

 

Защо  все нещо ни възпира

на Мечтите полет да дадем,

Сякаш някой вместо нас избира

как да живеем, как да умрем.

© Бина Влади Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??