След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах
във полета на мъртва птица.
В душа, която вдига врява
и дави ми в сълзи зениците.
Едва ли ще намерим себе си
сред тази пепел без огнище...
Остатъци любов и белези
без време спомени засищат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up