diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21.10.2022 г., 18:32 ч.

Защото някога повярвах... 

  Поезия » Любовна
487 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост. 

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал  

и имам повод да те мразя, 

но много повече, да те обичам! 

 

Стихопат. 

(Danny Diester)

04.09.2022

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??