21 oct 2022, 18:32

Защото някога повярвах... 

  Poesía » De amor
488 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост. 

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал  

и имам повод да те мразя, 

но много повече, да те обичам! 

 

Стихопат. 

(Danny Diester)

04.09.2022

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??