21 окт. 2022 г., 18:32

Защото някога повярвах... 

  Поэзия » Любовная
536 2 2
След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах
във полета на мъртва птица.
В душа, която вдига врява
и дави ми в сълзи зениците.
Едва ли ще намерим себе си
сред тази пепел без огнище...
Остатъци любов и белези
без време спомени засищат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??