Apr 27, 2014, 2:37 PM

Завет 

  Poetry » Civilian
922 0 10
На длан, което мога да поставя –
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
Защото силата, която ме съгражда,
отечеството мое възкресява.
Човекът лесно утолява жажда,
когато изворът е крачка вляво.
Със звезден дух, пред сабя непреклонен,
сърце – обречено на свободата,
бележи моя, българския корен
и всяка жертва затова е свята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??