slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
27 abr 2014, 14:37

Завет 

  Poesía » Civil
843 0 10

На длан, което мога да поставя –
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
 
Защото силата, която ме съгражда,
отечеството мое възкресява.
Човекът лесно утолява жажда,
когато изворът е крачка вляво.
 
Със звезден дух, пред сабя непреклонен,
сърце – обречено на свободата,
бележи моя, българския корен
и всяка жертва затова е свята.
 
Прекланям се пред дланите ти силни,
пряпореца белязали със злато.
И твойте думи водят ме, княгиньо.
По-силна от смъртта  е свободата.

 

 

І награда в конкурса

"Райна Княгиня – за знамето, Родината и свободата"

за възрастова група 11 г.


 

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??