На длан, което мога да поставя –
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
Защото силата, която ме съгражда,
отечеството мое възкресява.
Човекът лесно утолява жажда,
когато изворът е крачка вляво.
Със звезден дух, пред сабя непреклонен,
сърце – обречено на свободата,
бележи моя, българския корен
и всяка жертва затова е свята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация