Болката легна на гърлото, тихо и кротко стенание. Нямаше страх и надлъгване, нито излишни признания. Имаше сняг на парцали, имаше зима до глезени, имаше вкус на раздяла - кисел и с сълзи примесен. Беше студено до скреж, думите падаха ледени. Аз те създадох. Веднъж. Аз те научих да блеснеш. Аз те обичах... обичам. Топлех те, хранех те, кърпех... Ала сега те отричам. Нека треперя. Ти тръгвай...
И аз съм впечатлена. Скоро ще ти отвърна със сходен мой стих, макар и отреди десетина години...Така вървим през живота-препънати в нечии несъответствия и своите /пред/очаквания...
Леднеем в жега, и горим в студа,
а в нас настръхва вчерашна следа...
Но чакай ти-щом текнат ледовете,
ще ти намигне пак любовно цвете!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
думите падаха ледени."
Благодаря за удоволствието!