irindaa (Ирина)
28 60
20 дек. 2007 г., 15:33

Зима до глезени 

  Поэзия » Другая
960 0 5
Болката легна на гърлото,
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали,
имаше зима до глезени,
имаше вкус на раздяла -
кисел и с сълзи примесен.
Беше студено до скреж,
думите падаха ледени.
Аз те създадох. Веднъж.
Аз те научих да блеснеш.
Аз те обичах... обичам.
Топлех те, хранех те, кърпех...
Ала сега те отричам.
Нека треперя. Ти тръгвай...

© Ирина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Беше студено до скреж,
    думите падаха ледени."

    Благодаря за удоволствието!
  • И аз съм впечатлена. Скоро ще ти отвърна със сходен мой стих, макар и отреди десетина години...Така вървим през живота-препънати в нечии несъответствия и своите /пред/очаквания...
    Леднеем в жега, и горим в студа,
    а в нас настръхва вчерашна следа...
    Но чакай ти-щом текнат ледовете,
    ще ти намигне пак любовно цвете!
  • Чудесен стих,много ми харесва.
  • Браво!
  • Силен стих!
    Браво!
Предложения
: ??:??