20 dic 2007, 15:33

Зима до глезени 

  Poesía » Otra
962 0 5
Болката легна на гърлото,
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали,
имаше зима до глезени,
имаше вкус на раздяла -
кисел и с сълзи примесен.
Беше студено до скреж,
думите падаха ледени.
Аз те създадох. Веднъж.
Аз те научих да блеснеш.
Аз те обичах... обичам.
Топлех те, хранех те, кърпех...
Ала сега те отричам.
Нека треперя. Ти тръгвай...

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Беше студено до скреж,
    думите падаха ледени."

    Благодаря за удоволствието!
  • И аз съм впечатлена. Скоро ще ти отвърна със сходен мой стих, макар и отреди десетина години...Така вървим през живота-препънати в нечии несъответствия и своите /пред/очаквания...
    Леднеем в жега, и горим в студа,
    а в нас настръхва вчерашна следа...
    Но чакай ти-щом текнат ледовете,
    ще ти намигне пак любовно цвете!
  • Чудесен стих,много ми харесва.
  • Браво!
  • Силен стих!
    Браво!
Propuestas
: ??:??