irindaa (Ирина)
28 60
20.12.2007 г., 15:33 ч.

Зима до глезени 

  Поезия » Друга
1000 0 5
Болката легна на гърлото,
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали,
имаше зима до глезени,
имаше вкус на раздяла -
кисел и с сълзи примесен.
Беше студено до скреж,
думите падаха ледени.
Аз те създадох. Веднъж.
Аз те научих да блеснеш.
Аз те обичах... обичам.
Топлех те, хранех те, кърпех...
Ала сега те отричам.
Нека треперя. Ти тръгвай...

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Беше студено до скреж,
    думите падаха ледени."

    Благодаря за удоволствието!
  • И аз съм впечатлена. Скоро ще ти отвърна със сходен мой стих, макар и отреди десетина години...Така вървим през живота-препънати в нечии несъответствия и своите /пред/очаквания...
    Леднеем в жега, и горим в студа,
    а в нас настръхва вчерашна следа...
    Но чакай ти-щом текнат ледовете,
    ще ти намигне пак любовно цвете!
  • Чудесен стих,много ми харесва.
  • Браво!
  • Силен стих!
    Браво!
Предложения
: ??:??