Dec 15, 2011, 12:42 PM  

 Дневникът 

  Prose » Others
1748 2 26
Multi-part work
12 min reading
Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз съм лош човек. Бях майка, самотна лоша майка, но синът ми порасна. Бях лоша, защото исках да е пръв в онова, което прави. Направеното да носи белезите на съвестта и чувството му за отговорност. Личният му почерк. Така и стана, но той растеше и разбираше, че светът не живее с моята истина. Не исках да порасне. Исках да си остане моето малко обичливо момче, но природата не изпълнява желанията на самотните егоисти. Всъщност аз самотен егоист ли съм? Надявам се, че не наранявам прекалено другите хора и не позволявам (поне така си мисля) да ме нараняват повече от нормалното. Животът се плъзга по косите, очите и мечтите ми, точно и хладнокръвно кръговратите на Природата рисуват сезоните и споменит ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??