15 дек. 2011 г., 12:42  

 Дневникът 

  Проза » Другие
1733 2 26
Произведение от няколко части
12 мин за четене
Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз съм лош човек. Бях майка, самотна лоша майка, но синът ми порасна. Бях лоша, защото исках да е пръв в онова, което прави. Направеното да носи белезите на съвестта и чувството му за отговорност. Личният му почерк. Така и стана, но той растеше и разбираше, че светът не живее с моята истина. Не исках да порасне. Исках да си остане моето малко обичливо момче, но природата не изпълнява желанията на самотните егоисти. Всъщност аз самотен егоист ли съм? Надявам се, че не наранявам прекалено другите хора и не позволявам (поне така си мисля) да ме нараняват повече от нормалното. Животът се плъзга по косите, очите и мечтите ми, точно и хладнокръвно кръговратите на Природата рисуват сезоните и споменит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
: ??:??