Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, след момент на силно притеснение и неудобство. Той се чувстваше прекрасно, с красивата магьосница с ръцете си, но след няколко мига се размърда и промълви:
-Мис, Лиза...
-Мммммм... Грен... какво става?- рече тя сънено, след което отвори очи и се огледа.
-Аз... съжалявам, милейди! - рече мъжът засрамен и стана от меката постеля.
-Не се тревожи! Не си искал... и аз ... нямам против! - усмихна му се тя, докато още се разсънваше.
-Вие... вие видяхте ли каквото и аз... бяхме заедно и той...
-Да... Рагиел... казва се Рагиел! -промълви Лиза с тих шепот.
Огънят в камината бе угаснал, а навън започваше да се съмва. Грен погледна през прозорците, към величествените планини отвън, леко захласнат за мо ...