Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на  кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, след момент на силно притеснение и неудобство. Той се чувстваше прекрасно, с красивата магьосница с ръцете си, но след няколко мига се размърда и промълви:  

-Мис, Лиза...

-Мммммм... Грен... какво става?- рече тя сънено, след което отвори очи и се огледа.

-Аз... съжалявам, милейди! - рече мъжът засрамен и стана от меката постеля.

-Не се тревожи! Не си искал... и аз ... нямам против! - усмихна му се тя, докато още се разсънваше.

-Вие... вие видяхте ли каквото и аз... бяхме заедно и той...

-Да... Рагиел... казва се Рагиел! -промълви Лиза с тих шепот.

Огънят в камината бе угаснал, а навън започваше да се съмва. Грен погледна през прозорците, към величествените планини отвън, леко захласнат за момент, от красотата им. Мъжът не беше спал отдавна и сега се чувстваше отпочинал и свеж, почти като прероден. След миг и Лиза се надигна грациозно от постелята и каза, че ще помоли да им донесат закуска. Тя се приближи до вратата на покоите си и махна леко с ръка за да я отвори. За нейна почуда отвън бе застанал Кастан. Младежът имаше уморен и недоспал вид, със зачервените си,  подпухнали очи и недоволно изражение.

-Кастан! Какво правиш тук? Да не си чакал пред вратата цяла нощ? - рече му жената изненадана и притеснена.

-Ами аз... да , милейди! Исках да съм сигурен, че сте в безопасност! - отвърна той и погледна със съмнение и яд към Грен, който едвам сдържаше усмивката си.

-Разбира се, че съм в безопасност! - отвърна Лиза леко подразнена. - Не е трябвало да будуваш и да се тревожиш! Свободен си , Кастан... и може да помолиш да ни донесат закуска! Цяла нощ...аммм... до късно говорих с моя гост...

Момчето се изчерви силно и смотолеви:

-Да , милейди ! Разбира се ! Закуската ще дойде след малко!

После се обърна, като леко залитна и изчезна с бърза крачка да изпълни заръката.

Когато магьосницата се извъртя отново към госта си, той я гледаше с широка усмивка, защото вече бе сигурен, че Кастан е лудо влюбен в нея.

-Какво? - усмихна му се и Лиза, леко объркана.

-Не може да не знаете, милейди! Горкият Кастан би се хвърлил от терасата за вас ако му кажете! Той ви обича до полуда!

-Аз... подозирам... Но какво да направя? Не е мой тип! -отвърна красивата жена и двамата се разсмяха, за момент забравили за проблемите и трудната ситуация, в която се намираха.

-Вие тук в манастира... - поде Грен. - Може ли да се омъжвате или обвързвате?

-Определени хора, с достатъчно висок ранк могат! - отговори магьосницата. - Кастан притежава такъв ранк! Много способен маг е и научи доста от мен! Аз също мога, като главна ръководителка, просто... не мисля че е разумно за мен... романтични взаимоотношения.... Имам други приоритети!

- В манастира в който живеех беше същото! - сподели й воинът. - Чак след като станах учител и главен съветник ми позволиха да си избера невеста!

-И ти избра ли си? - полюбопитства Лиза.

-Да, избрах си! Работата е там че тя и синът ми... те загиват... в същата нощ, малко по-късно от мен... Рагиел ми показа... аз....

-О, боже мой! - шокира се магьосницата. - Толкова съжалявам, Грен!

-И аз! Но ако спечеля тук... ако спечеля надпреварата аз мога ... незнам... да ги видя,да говоря с тях, да ги съживя... Незнам, милейди.... Какво не е възможно за едно Божество?

-Аз не мисля че нещата работят така, Грен... - рече Лиза, но щом видя погледа в очите на мъжа пред себе си бързо се поправи. - Но коя съм аз, за да зная! Може би за победителя това е възможно...

На вратата се почука леко и магьосницата махна пак с ръка към нея, за да отвори. Беше обещаната закуска, състояща се от две големи и красиво украсени купи, пълни с бяла каша и парчета плодове, както и прозрачна кана с кърваво червен сок и две чаши. Жената която ги носеше, ги остави на масата за хранене вътре, след което се поклони и на двамата и излезе за да ги остави пак сами. Избраниците на Божеството седнаха  да закусват един срещу друг и щом бяха преполовили порциите си Лиза рече:

- Мисля, че е време да решим какво ще кажем на  Щърм! Не бива да протакаме твърде дълго, за да не се усъмни или подразни!

-Добре! -отвърна мъжът. - Нека първо помислим какво знае... Той е видял как Евъруел убива и взима силата на съществото в блатата, но мисля че още не знае че бившият управник може вече да вдига мъртъвци! Просто е видял как трупът се превръща в синьо - зелен дим , който гривната е поела и...

На врата се почука отново и Лиза махна с ръка, доста подразнена че не ги оставят на мира:

-Какво пък сега? Ако пак е  Кастан ще го убия!

На вратата  бе наистина  Кастан, който този път носеше сериозно, делово изражение и каза бързо:

-Простете, милейди! През портала дойде пратеник от Толхаус, да докладва на Щърм! Главният командир настоява, да дойдете с вашия гост в залата за съвещания! Иска да говорите насаме... отново! Само вие, мъжът до вас, помощникът му Гравин, както и самият той и никой друг! Казва че е спешно и изглеждал...  много гневен!

На Грен и Лиза им трябваха десет минути за да слязат до голямата зала за съвещания. Отпред на вратата ги чакаха няколко мага, които отново попитаха своята ръководителка, дали всичко е наред. Тя ги успокои с няколко бързи думи и им каза, че срещата ще бъде лична, както е помолил главният командир. След миг с Грен влязоха вътре, където ги чакаха Гравин и Щърм, като  възрастният мъж изглеждаше страшно бесен и сякаш едвам се сдържаше да не се разкрещи.

-Какво става командире? Казаха ми, че има вести от Толхаус!- попита го Лиза напрегната.

Щърм започна да говори със сподавен яд в гласа:

- Скаути от градът, пратени от Съвета и Кайсен  към блатата, са видели бившия  управник Евъруел с новата му армия от мъртъвци, както и с малък отряд от пехотинци, да маршируват на югоизток по главния път, навярно към Маунтхол!

Лиза и Грен изтръпнаха и се спогледаха тревожно.

-Искам да зная какво става тук по дяволите! - разкрещя се Щърм бесен. - Аз не съм глупак, а вие се опитате да ме направите на такъв! Евъруел е взел силата на чудовището от блатата и може да вдига и командва мъртъвци! Друго обяснение, аз нямам!

Гневният мъж се обърна към Грен и му кресна, като няколко капки слюнка хвръкнаха от устата му  срещу воина:

-Момчеее! Искам незабавно да ми кажеш какви са тези проклети гривни! И вие ,милейди! Не трябваше да ви се доверявам за нищо! Сигурен съм че знаете, какво става , но не ми казвате истината! Всички знаете и никой не ми казва истината!

-Дори и да получите истината няма да ми повярвате, командире! - рече му Грен спокойно. - Никой, който не е видял и преживял това което и аз, не би ми повярвал!

-Искам истинатаааа ! Веднага! - ревна Щърм срещу тях.

-Добре! - рече Грен, на който вече му бе писнало. -Светът в който живеете е поле за надпревара между души на воини и всеки от тях има гривна като моята, която му дава различни, невероятни за този свят сили. Евъруел е също един такъв избраник на Божеството, създало света ви! Аз още не съм напълно сигурен за всичко, но избраните бойци се състезават за обещаната награда да заемат мястото на Божеството и да претворят света по своя воля! Само един може да спечели като се докаже за най-великият воин.

Щърм се бе ококорил и пребледнял и след секунда започна да се смее:

-Не бях чувал по-голяма щуротия през целия си живот, момче! Хахахахахаха! Ти си луд! - рече той с истеричен смях и се обърна към Лиза: Той е луд!  Какви са тези глупости ?!?

Магьосницата въздъхна дълбоко и  след миг свали ръкавицата си и показа на командира и своята гривна. Той я изгледа в потрес:

Вие! И вие... нееееее!!!!

-Истина е командире! Истина е! - намеси се и Гравин. - И аз не вярвах дълго, но е истина!

-Чакайте... чакайте...! - поде Щърм с насмешка и ирония в гласа. - Надпревара създадена от самият Бог , сътворил света в който се намираме в момента?

-Точно така ! - отвърна Грен сериозно, а командира започна да се смее пак. -Искахте истината и я получихте! Сега от вас зависи какво ще направите  с нея! Трябва незабавно да сформираме план и да решим какво ще правим с Евъруел и... - мъжът не успя да довърши защото Щърм вдигна ръка срещу него да замълчи. После възрастния командир седна на една от каменните пейки отстрани, като се замисли мълчаливо за известно време галейки с ръка бялата си брадичка.

-Ако това което ми казвате е вярно... Ако е вярно, значи щом някой от вас убие Евъруел, той ще вземе силата му и ще може да командва своя армия от трупове, така ли е?

-Така е , сър! И сигурно няма да ми повярвате, ако ви кажа че не бих използвал това умение за да навредя на някого! Вече съм сигурен че и Лиза не би!  - отвърна Грен.

-Какво очаквате да направя сега? Всичко това звучи като небивалица, с която бабите приспиват внуците си! - рече  Щърм с яд и объркване.  - А какво ще стане ако обикновен човек без гривна убие така наречен “избраник на Божеството”?

Лиза отговори първа, това което и Грен си мислеше:

-Няма как да сме сигурни, командир Щърм! Може би той или тя просто ще излезе от надпреварата и есенцията на гривната ще изчезне... Но е много малко вероятно обикновен човек да убие избраник... близко до невъзможно дори... освен ако не командва цяла армия!

Старият командир явно прие последните думи като заплаха защото кресна пак:

-Малко вероятно, казвате! Близко до невъзможното ,а? Аз командвам цяла армия ,милейди! Знаете ли колко хора ми служат и са готови да се бият и умрат за мен? Мислите ли, че случайно съм тръгнал с трима човека ескорт? Мога да вдигна целият свят срещу вас или Евъруел!Светът създаден само за великата ви надпревара! Само глупак, като бившия управник може да се опита да ми навреди!

Грен усети, как гняв започна да се надига в Лиза и тя рече:

-Командир Щърм ще ви помоля да се успокоите и вразумите! Ние не сме ваши врагове и искаме да ви помогнем!

Щърм обаче, все още бесен, кресна срещу нея:

-Аз ще убия Евъруел, милейди! Аз! И съвсем скоро Спелтън ще принадлежи на хората от Толхаус, а вие и приятелят ви ще сте на сигурно място  зад решетките!

-Добре тогава! - отвърна магьосницата студено. - Искам веднага да напуснете манастира ни, командире ! Ще пратите лейди Евда обратно и после порталът към Толхаус ще бъде унищожен!

-Много добре! Ще пратя проклетата  Евда обратно и може да вървите по дяволите! Вие и вашите проклети гривни, магии и небивалици!  Активирайте портала и ме пуснете да си ида! Веднага! - продължи да беснее Щърм.

Грен и Гравин се спогледаха и избраният войн погледна в мислите на своя помощник, който се чудеше дали няма да е по-добре да пленят главния командир на момента. Мъжът обаче му направи отрицателен жест с глава. Не им трябваше толкова силен враг като цялата армия на Толхаус. Щърм беше разгневен и не разсъждаваше трезво ,но Грен имаше силната надежда, че той ще помисли над това което му бяха казали и ще се вразуми.

Старият главен командир излезе от залата за съвещания с агресивна, бърза крачка и развято синьо наметало и се насочи към портала, като остави тримата приятели зад себе си, да се чудят какво ли щеше да каже и направи той в Толхаус.