ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна на планини, страна на височини, и всяко селище, малко или много, отразяваше това. Но Пила поразяваше със стремежа си да надхвърли дори и устрема на планинските върхове. Крайните квартали бяха с по-ниски постройки. Там преобладаваха белите, квадратни широки къщи на майсторската и златарската гилдия. Още по-назад бяха градските домове за най-бедните – те също се измазваха в бяло и боята се поддържаше, въпреки че около къщите цареше мръсотия и нищета. В централната част, градът се надигаше. Там сградите – до една от чист бял камък – се редяха една до друга, тънки и високи, завършващи с остри върхове, повечето от които някога са били златни, но сега се белееха, златото отдавна изтъргано и изразхо ...