Глава двадесет и четвърта – за опашките и скъсяването им
Стоим с Митето комшията на опашката в пощата, пенсиите чакаме, интересни разговори водим, интелигентни хора слушаме.
- Ох, Боже, Боже - вика дребната бабичка отпред - какво доживях, боже! Едно време ни учеха, че България е земен рай, а се оказа, че само дяволите живеят добре тук.
- Мина ни времето, Минке - каза съседката й - сега младите успяват. Ей я Красето от нашия вход - двама мъже, осем любовници, десетина годеници смени и пак не се оплаква.
Митето не издържа и подметва:
- Ами така е - за да успее една жена днес, трябва краката й да имат различни гледни точки...
Дребната баба кима:
- Прав си комшу. Лятото Красето отиде на море без пари, без багаж, дето се вика - по едни бикини. И от чантата не ги е извадила дори, но куп пари донесе. Сега е бизнесменка и всички в краката й викат „Добър ден”. То и мен навремето поздравяваха, ама само една грамота виси оттогава у дома...
- Стига с тия недемократични спомени! – казвам - Друг е ж ...