17.
Времето минаваше. И срокът за възстановяване изтече. Върнах се на работа. Ако изобщо може да се нарече така отиването някъде, където никога не съм бил...
Или поне нямах спомен...
Милена ми помогна. Донесе у дома всякакви книжа, отнасящи се до агенцията, плавно и ясно ми обясни каква е тя, как работи, кои работят в нея...
Странно, но лека-полека спомените започнаха да се появяват в съзнанието ми. Не с лица на хора – хората не помнех, но спомени за дела, акции, дейности, интриги дори...
Последната седмица усилено работех върху новите задачи на агенцията И, когато се появих в централата – бях готов за всичко...
Посрещнаха ме добре.
Още на входа охранителят учтиво поздрави, после хората по коридорите кимаха, поздравяваха, ръкуваха се с мен, накрая секретарката на директора – моята секретарка! - стана при появата ми и ме въведе в кабинета...
Имаше нещо познато в него. Не само че беше типичен – просто кабинет на чиновник средна ръка, достатъчно издигнат за един голям провинциален град. С ...