- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден преди луната да стане цяла и той да започне - избягала. Предпочела да бъде взета от духовете на свещената земя отколкото да бъде жестоко убита за нечии чужди богове. Духовете на свещената земя приели нейните молитви и я прибрали при тях. Разказваше се, че, когато душата й отишла при тях - тялото й приело формата на бели кристални лилии за да напомня на смъртните и полубезсмъртните колко мимолетен може да бъде животът и как трябва да се уповават на вярата си в Създателката и нейните пратеници. - Лазиш ми по нервите. От както тръгнахме не си продумал, а сега ми заповядваш. Пътуваме от дни, а все още не си ми казал дори на къде сме се запътили. Ако продължаваш с потайнсвото, ще се върна във вкъщи. ...