Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок отгоре ми, нямаше измъкване, а климатикът ми дишаше право в лицето.
Отворих очи и си спомних за Италианеца. Дали пък точно той най-нахално не беше се вмъкнал в съня ми. Нямаше време да го мисля. Първо бях изненадана от натрупалия сняг, едва си хванах такси и второ, когато отидох на работа, леля Гинка – старшата телячка, ми беше докарала една млада жена да я обучавам.
Стана ми неприятно, понеже и аз бях нова от три месеца, всички клиенти още ми бяха като опитни зайчета, пък и сънена, а тя ми викаше в ухото, ехото кънтеше, имало вече двама чакащи в кабинките с вани. "Много важно! Да чакат!" – си помислих, но щом видях лъскавия косъм, щръкнал от бенката на скулата на леля Гинка, да трепери (ни ...