Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
Jan 31, 2021, 1:04 PM  

 Снежна повест 1 

  Prose » Novels, Humoristic
1018 10 33
Multi-part work
6 мин reading

 

       Той приличаше на италианец. Само че не на гаден мафиот, а на онези италианци, които подсвиркват на момичетата по пазарите, а после им подаряват различни видове плодове. Плодове, спрямо формите на телата им. Спрямо уханието на парфюмите. Спрямо блясъка на кожата. Спрямо…

 

   Но, да...  Многоточията са пропасти, затова все пак да поставя точна маркировка и да започна от някъде.

 

След работа не помня как стигнах до пазара. Трябва да е било пеша, но нямам спомен нито какво беше времето, нито дали небето е било сиво, синьо, с облаци, дали дърветата, с които съм се разминала, са били липи, кестени, или може би по-вероятно върби. Дали по тях е валял дъжд или сняг; с какво съм била облечена, или дали съм чула как реката кипи под краката ми. Помня само, че вече имах някакви покупки в чантите, които все повече ми напомняха за болката в ръцете. Това беше един безличен, януарски, скапан ден. Вървях, а пред очите ми, между сергиите, като на черно-бяла лента се мяркаха епизоди с голи тела на мъже – космати и не толкова космати, слаботелесни и не толкова, бъбриви, с лунички по гърба, с обран мъх по вратовете, или не, но всички свързани със сапунения лъх на новата ни градска баня.

 

  В онзи момент, най-много от всичко исках да чуя как се затваря вратата зад гърба ми, да се изкъпя, да си изпека замразената пица на д-р Йоткер и да гледам новото предаване на Орлин Горанов – „Последният печели”. Оглеждах се за свежи подправки по сергиите, може би босилек, или риган , когато зад гърба си чух, някой да ме вика. Обърнах се и го видях. Учудващо, но се смутих. Не че беше гол, напротив. Точно това ме притесни. Съвсем облечен беше, дори носеше зимна шапка, което ми напомни, че не съм в банята. Погледнах го пак, понеже първо: не бях сигурна дали мен нарича красавица и второ: отдалече виждам премрежено, почти бях подминала сергията му, а бях без очилата. Очите му се усмихваха, каза нещо, а в протегната ръка не се търкаляше сапун, а праскова. Вносна праскова, трябва да била. Но така или иначе в онзи момент загубих представа за сезона и почувствах как сетивата ми се разтварят, а ароматът на прасковата се носи към мен, сякаш току-що тази мъжка ръка я беше скъсала от дървото за мен.

- Праскова за красавицата! – протегна ръка той и се наведе напред, опирайки тялото си в плетените кошници, в които чак сега забелязах, че има бутилки с вино, а около тях блестяха наредени, пресни плодове.

- Заповядайте. Тази сутрин съм ги набрал.

Копринени нишки преминаха по шията ми. Впрочем беше тембърът на неговия глас. Мъжът ми се усмихваше насреща. Дадох назад – две крачки, после две – напред. Замотах се малко. Като в танц. Само розата в устата ми липсваше. После пак две – назад, две – напред. Инстинктивно протегнах ръка и го погледнах. Очите му бяха тъмни, като гроздето наредено в кошниците. Случайно докосване на пръстите. Тръпки като целувки бягащи по шията. Сковаване на краката. Неумение да ги контролирам.

 

 В ръката ми имаше праскова, без съмнение. Усетих дори мъхчетата в шепата си.

 

- Благодаря. – успях да кажа и тъкмо да тръгна да бягам с всички сили, с периферията видях как мъжа се провира иззад щанда и тръгва към мен.

Побързах да се промуша между хората. Едва сега разбрах, че вали сняг, понеже снежинките ме парваха по кожата. Не исках да поглеждам назад. Направих няколко бързи крачки. Изпитах страх, имах чувството, че току-що един непознат ме е съблякъл чисто гола и сега ме гони, за да ми върне сутиена. Потръпнах, скривайки се в шала и в този момент, усетих как едната чанта ми олеква. Ръката му я стискаше. Дъхът му се провря край бузата ми, стигна до ухото…

 

            - Много бързо тичаш. Да не си спортистка? – това беше той. Нямаше нужда да се обръщам. Изобщо не исках да отговарям, но реших да го застрелям на място, докато е време.

- Не, по-лошо. Телячка съм. –  отвърнах, но за да го сплаша още по-убедително, добавих:

- Телячка в градската баня. – и погледнах реакцията му.

Знаех си. Вече изглеждаше странно като мен. Предполагам затова побърза да смени темата. Явно реши, че се шегувам, защото все още държеше пазарската чанта. Говореше за вино, но от шума на булеварда не успявах да чуя всичко. Само го усещах. Гласът му звънеше като вино от канелка – ту като песен, ту като въздишка от снега. И докато го слушах и разглеждах снежинките, които първо го целуваха по лицето, после се стапяха в очите му,  а накрая правеха пътечки край скулите, тихичко потрепервах, надявайки се да сънувам всичко това.

 

 

 

 

 

/следва/

 

 

https://youtu.be/DhwgsWHmNM8

 

 

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добър ден, Силве. 😊 С вълнение виж какви приятни неща се получават. Продължавам нататък да я видя до къде ще стигне нашата "тра- ла - ла". 😁🌹
  • Здравей, Боре 🙂. Правиш ме щастлива. Тази повест я писах доста развълнувана и не ми е безразлична. Героинята е малко тра-ла-ла, но някак успя да намери своето безвремие или да го открадне, не знам. Прегръщам те и ти благодаря, че си отделила от времето си. Знам колко е ценно то за всеки. Желая ти здраве, вдъхновение и споделени красиви моменти! ❤
    Мария ❤.
  • Имаш толкова различен, твой си стил на писане, който толкова много ми допада, че понякога дори не знам точно как да коментирам твоя история, Силве! Тази започва интересно и забавно. Радвам се, че я видях. 😊🌹
  • Аз не обръщам много внимание на рубриките, но на това обикновено му се казва "де го чукаш 😁, де се пука". Просто понякога произведенията се развиват по някаква своя логика. Но има и много хумористични моменти в повестта. В крайна сметка е важно ти как ще я наречеш, ти си авторът. За мен еротичните сцени са твой принос за жанра, продължавам да се придържам към мнението си от предишния коментар. И те поздравявам пак!
  • Благодаря ти, Бистре. Добре си дошла. И аз следя твоята повест.
  • ⚘Бени ♥️.
  • Чудесно начало, Силве! Продължавам...
  • Благодаря ти много, Иржи!
  • Прочетох го сигурно първа, но оставих коментара за после...Не само, че ми подейства началото като фойерверг, ами исках коментарът ми да е "по- така"...С тоя израз за теляка в мъжката баня, имаше време в което беше нарицателно, като отмъщение към натрапници....А фойерверг употребих, защото разказът ти ме грабна и впечатли, също като него с това начало,Силве! Давай по- нататък....
  • Здравей, Мари, много се радвам да те посрещна. Дано да ти е приятно и да се забавляваш. Поздрави най-сърдечни, усмихнат ден и благодаря!
    Пепи, само това да беше... върти ми се и още един в главата, но не ме оставят на спокойствие. Карнавал отвсякъде!
  • Снежна повест в банята! 😅 Как ти идват на акъла такива врътки!
  • Езикът ти е сочен и вкусен като праскова, на нали не очаквам някой да ми подари този чудесен плод посред зима, не съм и забелязала, че си сложила началото на ново прозаично изкушение!😃 Само че сега го открих и тръгвам по чувствените му следи! Благодаря за удоволствието, Силвичка!👏💟💋
  • Благодаря за усмивките, Сър Димитри
  • Благодаря ти, Роси! Дано 🙂!
  • Много хубаво и заинтригуващо начало!Като студентка имахме един лаф " Тежък е живота на теляка п....... в мъжката баня ." Дано на жената теляк е по лесен.😃Ще чакам продължение!
  • Умирам от смях. Страхотни сте, благодаря Ви. Тъкмо мислех, че Стойчо остана сам, сред жени и няма да има с кой да си говори и се появихте. Благодаря.
    Танче, благодаря ти!
    Димо, благодаря за това включване. Явно имаш хубави спомени.
    Коце, теб ще те пратя в селската, на минерална вода, много е лековита, само да можеш да й изтърпиш температурата. И една яка циганка ще ти намеря, да те сапунисва, с хубаво да ме запомниш. Пък като се топнеш в морето да си кажеш: Еее, друго си беше в селската баня!
    Георги, прав си. Налага се да се стабилизира героинята, иначе няма да може да си върши работата.
    Хубав и усмихнат ден!😁
  • Интересно начало.
    Ако беше телячка - трудно щеше да работиш. За изтриването трябват отпуснати в покой мускули, пък с такава телячка...
  • И къде таз баня?Пък аз обикалям по брега на морето и са чуда да са топна ил да не са.Поздрав Силвия,страхотно запчва.
  • който не го е трил теляк - с кисия , наподобяваща телена четка или раш пила, нищо не знае...харесах въведението! и чакам продължението...
  • Ех, тази телячка...ще и излезе късмета
  • Краси, чаках те с нетърпение😀, дано да съм те усмихнала. С кеф го написах. Благодаря!
    Стойчо, добре си дошъл, благодаря ти много!
    Деничке, и ти си написала много хубави стихотворения, само да си организирам времето, ще ти дойда на гости. Благодаря за отделеното време и подкрепата!
    Скитащо ангелче, зарадва ме! Благодаря ти!
    На всички Ви желая хубав и усмихнат ден!
  • И мен ме заинтригува! Примерно и непретенциозно си стоя и чакам продължението
    Пишеш невероятно!
  • Силве, огладнях!
    Много готино начало!
  • Много романтично и убедително започна, Силвия!
    Чакам следващата част.
  • С удоволствие ще следя... ..телячка в мъжката баня ... интересно
  • Благодаря ти, Жени 🌈! Оценявам го. Удоволствието е мое. Гледам да е забавно, тъкмо съм на тази вълна. Забравих горе в полето да отбележа, че е хумористично. 🙂
    Хубава вечер, момичета!
  • е, сега пак го ще има онзи трепет на очакването викам, ше чета по-бавно, за да имам за повече обаче... ти си толкова талантлива, толкова прозорлива и с един абсолютно неподправен поглед към неща и събития, че го прочетох бързо!... исках да кажа, че си страхотна
  • Наде, благодаря!
  • Чакам, с нетърпение!
  • Благодаря Ви много, Мини и Пепи за доверието. Зарадвахте ме! Действам.
  • Абонирах се
    Поздравления!
  • Много хубаво пишеш, заинтригува ме, ще чакам продължението!
Random works
: ??:??