ВРЕМЕ ЗА МОРЕ
Време е за море. Слънцето блести, жега е, облаците са захарен памук, който се топи от пот, а морето е мястото, където човек може да се поотпусне, да забрави тъпата работа, беса на жената, недоволството на децата и безсмислието на живота.
Няма смисъл да бързам. Морето няма да избяга. То ако можеше да бяга, отдавна да се е махнало от тази държава, ама няма как. Отседнало е тук от няколко милиона години, не се мърда, като мене е, понякога бучи и чернее, но после му минава и понеже е малко, затворено море, не се интересува много-много от международното положение, стои си вкъщи и е доволно не от друго, а просто защото си има дом. Непретенциозно е.
Слагам шорти, два чифта тениски, чорапи няма да ми трябват, гащи може, жилетка – в никакъв случай. Така. Горе-долу съм готов. Какво ми потрябва, ще си го купя там; но какво ли ще ми трябва? Нищо. Ще си взема само отличното настроение, ще го пъхна в задния джоб при портфейла и...
Къде? При портфейла ли?
Че той, портфейлът ми, къде е?
...