На моята чаша празнотата ме гази...
Тежката глътка гърло дере...
Не е вече същото... Не съм вече тази...
На камък ли стана твойто сърце...
През огледалото виждам лика ти сега.
Прехапани устни, уморени очи...
Разбери го най-после! Аз съм просто жена!
Безмилостен... груб... такъв не бъди...
Мой ад-е, мъчителю мой, моя тъпа игла,
човъркаш дълбоко живата рана...
Какво ми остана? Сама да умра?
Да се справя със тебе живот не остана... ...