1 мин за четене
На моята чаша празнотата ме гази...
Тежката глътка гърло дере...
Не е вече същото... Не съм вече тази...
На камък ли стана твойто сърце...
През огледалото виждам лика ти сега.
Прехапани устни, уморени очи...
Разбери го най-после! Аз съм просто жена!
Безмилостен... груб... такъв не бъди...
Мой ад-е, мъчителю мой, моя тъпа игла,
човъркаш дълбоко живата рана...
Какво ми остана? Сама да умра?
Да се справя със тебе живот не остана... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse