670301
1.387 el resultado
След много дълга зима песента
от тропането на ключа се сепна.
Изгнилата набъбнала врата
на ревматична вещица с ченетата
отвори се след напън на южняк. ...
  319 
Онзи там, дето го изкарват, е новият. Доведе го дъщерята - една такава намахана, с акцент, като човек, живеещ отдавна в чужбина. С малко рязък глас и много бързаше. Остана само около 10 минути. После се качи на инжекциона и докато онзи да въздъхне, нея вече я нямаше.
Мълчи. Откакто е тук, мълчи. А д ...
  412 
Лека нощ, моя обич добра!
Плъзва хлад изпод тънката риза.
Тази вечер не пиша писма.
Надалече умът ми, пречистен,
се превръща във друмник желан; ...
  231 
Забравена Задушница.
Две педи сняг.
Опелото - напънало вратата
на зала за тържественото честване.
Сумрак. ...
  246 
това е едно много мъртво око на прозорец
гледа черно и пусто
към тънеща в сумрачност улица
поизлющени дървени рамки закачат простора
пускат бримки ...
  439 
Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
То пък ...
  301 
Плачи, миличката ми!
Искаш ли още сълзи?
Щяло да ти олекне.
Ето един мокър облак
с твои мечти. ...
  353 
Някак си некрасиво звучи -
"бал на самотници".
Като
"бал на изоставените жени,
и измамените любовници". ...
  802 
Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворена ...
  324 
Бясна съм ти! Не знам на кого най-вече! На онази дъртофелница, дето ти е изровила телефона и ти се е обадила ли; на втората ти жена ли, че е търпяла в 20-годишния си брак откровеното ти кръшкане; на себе си ли, че ти повярвах, че всичко друго в живота ти било само секс, а аз съм била Любовта с главн ...
  381 
Той умее да спряга
сто глагола в секунда
на десет езика.
И умее да вижда
на написани мисли ...
  245 
Като в кулата на Марулка
- стъпала, стъпала, стъпала -
по извитата стълба се шмугва
към студената стая нощта.
Полумракът люлее пердето ...
  319 
Кой ще ги помни след време
твоите стихове?
Твоите мисли и чувства?
Представа за щастие?
В общата маса ...
  341 
Замръкваме,
неосъзнали смисъла.
Не знаем накъде извежда краят.
И нямаме представа точно колко часа
отделят ни от зазоряване. ...
  360 
Ей такава зима обичам!
През нощта - сняг навалял!
Под краката - локви тичат,
а дърветата - с плетен шал
по неопадалите корони. ...
  652 
Увиснала на кътниците
шести-седми,
горе вляво-вдясно,
на връв, промушена
през синусите; ...
  358 
капка пот блести
върху топлата кожа
солена тъга
*
очите болят ...
  242 
Туй е само обвивката!
Малко се е спаружила.
Дехидратирала се е
до обелка от круша. А
под нея са спомените ти. ...
  280 
Колко дявола мога да побера на върха на един косъм, така че да побелее?
  329 
Да ме питаш защо
така съм се вкопчила
в крилата на самолета
и не те пускам
да си отидеш от мен, ...
  282 
побеляла от студ
и покрита със скреж
вкоравена до огън
и вдървена до съскане
на юмрук свита длан ...
  279 
Този Господ
(да кажем дори,
че е мъж белобрад),
ми се струва, че има за хоби
да меси. И меси ...
  360 
Забрана за кацане!
Пистите - стегнал ги студ.
По гладкото сиво стъкло на небето
пързалят се облаци.
Хастарът - пробит; ...
  252 
Внезапно тялото остаря и сега душата трябваше да го мъкне на гръб. Бая тежко беше. Косите му се влачеха по кишавата улица. От джоба му се подаваше малка бутилчица с алкохол. Душата спря и наля в апатичната уста няколко глътки. Костите на тялото изпукаха. Започна да вали сняг.
  297 
Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен ...
  240 
Туй е вече война!
Няма място за обич!
Само "Кой по-по-най"
фойерверк с гръцки огън.
Ако трябва, с глава ...
  232 
този път
не е път
а тунел
който някой
отдавна ...
  421 
Отишла си е.
Докато сме спали
или сме се боричкали
в кревата.
Докато сме забравяли началото ...
  220 
Няма път.
Има само посока.
Има цел.
Има боси крака,
надълбоко ...
  235 
Ех, илюзии мои красиви,
пощурели
с последния танц
на дърветата
преди съмване! ...
  226 
И се случи така
- нито ти, нито аз сме го искали;
някой просто те спусна
върху моите равни безлистия,
върху моите голи поляни ...
  347 
Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице! ...
  284 
Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...
  347 
Някой скъса небето
и от него
посипа се студ.
Заваля.
И полите прибра си ...
  237 
Най-после срещнах
Господарят на ветровете.
Той бил гол.
Намерих го под
дървета ...
  259 
Дай ръка!
Тези кули-близнаци,
взривени от нас,
ще напуснем!
Пламъците, ...
  380 
Издаването на книга е лукс. И свещенодействие. Във времето, когато думите безпрепятствено могат да достигнат до милиони читатели чрез интернета, когато авторът безпроблемно може да пусне в пространството буквално всичко, което му хрумне на минутата, все още съществува и тази привилегия - да облечеш ...
  281 
Не съм случайно тук.
Не съм прашинка от Сахара (примерно),
довяна със мусоните
в прегръдката
на облаци, ...
  361 
Сърцето ми
подскача
като топка
върху релсите,
на ластик от ...
  398 
Форматирай ме.
В по-запомнящ се стил направи
буквите ми.
Пусни ги
да блестят в тъмното ...
  1041 
Propuestas
: ??:??