670301
1.387 el resultado
Бели сутрешни птици
са пръстите ти,
и накацват по голата кожа
на гърдите ми
и в подножието им ...
  636 
Късче чужда душа,
късче чужда вселена
се е скри в ума,
във сърцето, в корема
на едно същество ...
  432 
Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край; ...
  426 
Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска ес ...
  748 
Днес е ден
за трошене на паметни плочи
от гробове
на мъртвородени мечти;
за изравняване ...
  440 
сладостта
е потекла в артериите ни
и вискозно и гъсто
от нея отмалят ръце и крака
златни нишки ...
  364 
Ето - последна схватка.
Учудващо, съм спокойна.
Впрочем, ти се напрягаш.
А аз - демон злокобен,
дебна твоите думи, ...
  406 
Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш, ...
  467 
Влиза се
по бели чорапи.
Следва се
светлия път,
който ...
  359 
две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка ...
  365 
наминавай понякога
ще приготвям вечеря
от готови салати "Кенар"
с антипаста
от хладилника ...
  401 
червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***
кални обувки ...
  553 
Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ...
  481 
Моя вещице,
недолюбено малко момиче
което бере минзухари
и в косите си кичи върбички,
как зарязваш сандалите си ...
  452 
Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...
  971 
Предпоследната чаша.
Предпоследните глътки.
Предпоследният блясък от свещ
по кристала.
Предпоследните думи. ...
  313 
Такава зима е и сняг -
затрупала ни е душата!
От белота сивее чак
светът на пролетите. Паднал
между колите, спи студът, ...
  347 
Когато полумракът е изстинал
и морно се отпуска върху теб,
когато са забравени причините,
когато са се върнали годините
във тялото след любене свирепо, ...
  526 
Млада е. Не в абсолютни стойности, но в сравнение с него. Има стегнато тяло (все още), средни по големина гърди, които тайно обгръщам, като в шепи, стройни крака и гъвкав гръб, които той безмилостно притиска с 89-те си килограма. Обичам аромата й. Косата й мирише на лайка и аз тайно се просмуквам, з ...
  398 
Като миди сме,
изхвърлени от морето.
Жадна, слузта на спомените крепи ни
за камъка.
Две отчаяни миди, ...
  554 
не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
  387 
Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново ...
  488 
страхувам се
от светкавичните маршрутки
които не знаеш
къде ще те отведат
и от претъпканото мазе ме е страх ...
  358 
Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване. ...
  404 
Тежка сватба
с цял керван розови слонове
под прозорците -
махат бавно с уши и хоботи;
те не тръгват за никъде ...
  499 
Очите му -
очи на влюбен мъж,
обхождат белите върхари с трепет.
По склоновете заснежени -
преспи ...
  282 
полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...
  398 
Срещнах го.
Тъй ми се струва.
Без подробностите да знам.
Без все още думите му да чувам.
Той е там. ...
  248 
Там отвъд вратите са стоманени
и бравите се откъсват с топките,
ако се опитваш да ги хванеш.
И да имаш карта за посоките,
нямат вече смислите причина, ...
  429 
Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...
  358 
"Приключи благотворителната кампания
за топъл обяд и чаша мляко на БЧК".
От утре децата да пият вода от чешмата!
И лелките в кухнята да помислят още сега
за поне два вида манджа с боб - със и без хляб! ...
  389 
Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...
  353 
Това е упътване за играта.
Минавате следващото ниво.
Ще ви нападат пак дракони.
Но си спечелихте удължен живот.
Ще се биете пак с тигри. ...
  422 
Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака, ...
  370 
Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните, ...
  438 
Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...
  453 
Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство! ...
  240 
Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...
  433 
Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола, ...
  293 
Снежи
по сутрешно сънливи тротоари.
Следи
по девствените улици оставям.
Не спи ...
  347 
Propuestas
: ??:??