670301
1.387 el resultado
Бели сутрешни птици
са пръстите ти,
и накацват по голата кожа
на гърдите ми
и в подножието им ...
  659 
Късче чужда душа,
късче чужда вселена
се е скри в ума,
във сърцето, в корема
на едно същество ...
  454 
Не се притеснявай за мен!
Все по-бързо си тръгвам!
И не трябва сбогуване!
И не трябва надлъгване!
Просто - край; ...
  442 
Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска ес ...
  801 
Днес е ден
за трошене на паметни плочи
от гробове
на мъртвородени мечти;
за изравняване ...
  453 
сладостта
е потекла в артериите ни
и вискозно и гъсто
от нея отмалят ръце и крака
златни нишки ...
  387 
Ето - последна схватка.
Учудващо, съм спокойна.
Впрочем, ти се напрягаш.
А аз - демон злокобен,
дебна твоите думи, ...
  432 
Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш, ...
  490 
Влиза се
по бели чорапи.
Следва се
светлия път,
който ...
  384 
две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка ...
  387 
наминавай понякога
ще приготвям вечеря
от готови салати "Кенар"
с антипаста
от хладилника ...
  424 
червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***
кални обувки ...
  580 
Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ...
  502 
Моя вещице,
недолюбено малко момиче
което бере минзухари
и в косите си кичи върбички,
как зарязваш сандалите си ...
  479 
Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...
  1041 
Предпоследната чаша.
Предпоследните глътки.
Предпоследният блясък от свещ
по кристала.
Предпоследните думи. ...
  335 
Такава зима е и сняг -
затрупала ни е душата!
От белота сивее чак
светът на пролетите. Паднал
между колите, спи студът, ...
  374 
Когато полумракът е изстинал
и морно се отпуска върху теб,
когато са забравени причините,
когато са се върнали годините
във тялото след любене свирепо, ...
  540 
Млада е. Не в абсолютни стойности, но в сравнение с него. Има стегнато тяло (все още), средни по големина гърди, които тайно обгръщам, като в шепи, стройни крака и гъвкав гръб, които той безмилостно притиска с 89-те си килограма. Обичам аромата й. Косата й мирише на лайка и аз тайно се просмуквам, з ...
  418 
Като миди сме,
изхвърлени от морето.
Жадна, слузта на спомените крепи ни
за камъка.
Две отчаяни миди, ...
  572 
не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
  413 
Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново ...
  504 
страхувам се
от светкавичните маршрутки
които не знаеш
къде ще те отведат
и от претъпканото мазе ме е страх ...
  371 
Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване. ...
  424 
Тежка сватба
с цял керван розови слонове
под прозорците -
махат бавно с уши и хоботи;
те не тръгват за никъде ...
  521 
Очите му -
очи на влюбен мъж,
обхождат белите върхари с трепет.
По склоновете заснежени -
преспи ...
  299 
полази ме
същинско насекомо
намери процеп в мен
и се провря
разкъса вътрешностите ми ...
  420 
Срещнах го.
Тъй ми се струва.
Без подробностите да знам.
Без все още думите му да чувам.
Той е там. ...
  264 
Там отвъд вратите са стоманени
и бравите се откъсват с топките,
ако се опитваш да ги хванеш.
И да имаш карта за посоките,
нямат вече смислите причина, ...
  450 
Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...
  382 
"Приключи благотворителната кампания
за топъл обяд и чаша мляко на БЧК".
От утре децата да пият вода от чешмата!
И лелките в кухнята да помислят още сега
за поне два вида манджа с боб - със и без хляб! ...
  410 
Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...
  379 
Това е упътване за играта.
Минавате следващото ниво.
Ще ви нападат пак дракони.
Но си спечелихте удължен живот.
Ще се биете пак с тигри. ...
  464 
Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака, ...
  387 
Той бе някога мой.
Във мечтите ми.
И със него запалвах
и загасвах деня.
Чаках дните, ...
  455 
Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...
  472 
Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство! ...
  259 
Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...
  462 
Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола, ...
  308 
Снежи
по сутрешно сънливи тротоари.
Следи
по девствените улици оставям.
Не спи ...
  367