670301
1.387 el resultado
Да ти изпратя "някога" съобщение?
Ти да не се шегуваш?
Та нали ти изпратих вчера?
Или ми казваш: "Не си струва"?
При това беше съвсем конкретно. ...
  469 
(Буквално и преносно)
О, нека с теб да си представим,
че на прекрасно място ни поканят.
Пътуваме далеч от вкъщи.
Красиво е. Бензинът свършва. ...
  388 
Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.
Казвам ти, че след "вечност" ...
  555 
натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва
от вятъра на промяната
тази нощ ...
  302 
доста комична гледка
мен ако питате
лудият и проститутката
как само се сдушиха
как ги събра улицата ...
  314 
Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол, ...
  443 
Когато затваряш вратата, внимавай!
с подноса със чашите!
Недей да разливаш
надежда за заедност. Плашиш ме.
Наивна съм, знаеш, а всяка жена ...
  403 
Когато от прегръдки разтопена
на август във леглото се отпусна,
по устните с упоя на бадеми
ще ме обсипват още твойте устни;
косите ми със мирис на коприва ...
  228 
(На мъжа, който ме качва на облаците)
Хей, яхвай облака,
преди да се извали над надеждата ми!
Той е буен!
Почернял е до кръв ...
  497 
Всичките невъзможности
като панделки във ръцете ми
се развяват.
И, заплетени,
те овързват и думите, ...
  354 
подготвям
нашето неслучване
последно е
за тази зима
последно е ...
  446 
убиват ги
като деца
изправени до зид
задето са играли
със муниции ...
  257 
(истинска история, някъде по Искърското дефиле)
Разбрах, че е време да тръгвам
и нежно потупах душата си:
"Нарамвай багажите! Бързаме
да хванем на изгрева лятото!" . ...
  614 
В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата. ...
  345 
Толкова много нюанси на бялото тази зима!
Радостнобяло -
по огрените снежни покривки.
Остробяло - по клоните,
избродирани върху сивото ...
  292 
да така е
изплаших се
твърде свободно
отвързахме страстите
и се втурнахме ...
  454 
влизам
в бюти-зоната за илюзии
достатъчно дълго я посещавам
купувачите тук са
или твърде млади ...
  255 
Аз съм Жената,
която престана да чака.
Чаках те някога.
Като момиченце
тихичко си разказвах ...
  476 
Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...
  542 
Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам на ум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам ...
  263 
напоследък
чета книгите отзад напред
и без това нищичко не им схващам
на последната страница
би трябвало да е резюмето ...
  364 
Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме.
Някой катинара ...
  453 
Светлосиньо е.
И жълто. И червено.
Радостна есен.
*
Студът завихря. ...
  340 
тук
където съм аз
на края на самотата
място
специално ...
  321 
И аз също
не спах тази нощ.
Във просъница,
се отдавах на думите ти
и ръцете чертаеха пътища ...
  788 
Изгониха Търговеца от храма!
Не беше лесно!
Беше се оял
и беше взел душите за заложник
на фарисеин и митар. ...
  292 
Полуживот -
виси на косъм,
а се е вкопчил
във палтото си;
а то пък - ...
  431 
Покръстиха ме!
Не боляло!
Пречистващо е!
Преобръщащо!
И обещаващо! ...
  218 
Искам да видя
онази, другата,
дето ѝ пращаш цветя;
толкова ли е хубава,
чак пък, та става ти ...
  626 
аз съм силна трева
избуявам в асфалта
напук на онези
които имат алергии
нося в себе си ...
  198 
Болката живее в теб,
като някаква гигантска амеба,
която протяга пипалата си,
за да се докопа
до причина, ...
  252 
- Семки ли им хвърляш, ма?
- Хляб.
-Ааа! - Глупчо се запъти към близката будка. - Дай един хляб!
- Нямам хляб. Само закуски - рече продавачът.
- Дай една милинка! ...
  508 
Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове ...
  299 
Тя е твоята мъжка фантазия -
топла плът, кадифено докосване,
лек парфюм с плодов вкус на аспазия
и безкрайност, и безвъпросие.
В чекмеджето приспива във офиса. ...
  272 
Наскоро срещнах
непозната дума:
"завинаги" - потърсих я във речника.
Но ето че надигнаха се
томовете слисани: ...
  248 
Смъртта. Винаги е неочаквана и винаги сме изненадани. Особено ако не ни е била пред очите в последните седмици в погледа на угасващ от болест човек. Винаги е неочаквано да я прочетеш от вестника. Или от интернет. Ила да я чуеш по радиото. И си казваш: "О, аз този го познавах! Ама как е възможно!" И ...
  390 
щеше ми се
със тебе да имахме син
един такъв мъничък
и наперен
като малко петле ...
  309 
Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш ...
  357 
Не взимайте на кредит от душата ми!
Не е Аврамов дом! Не съм море!
Не съм многогодишно цвете! Рядко
ще ми се случи, след като умре
роденото във мене с много обич, ...
  308 
Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен, ...
  488 
Propuestas
: ??:??