AnaMarina
310 el resultado
Казват ми, че луда съм била.
Но да обичаш - що за лудост е това?
Обичам спомените, оставящи следа.
Така се чувствам жива -
а не затворник на света. ...
  349 
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
  987 
  1099 
Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден. ...
  335 
  1502 
В съня си те преследвам -
далечна, гола и сама.
И някак неусетно си отивам -
без да оставя и следа.
  334 
  877 
  249 
  953 
Взря се той в очите ѝ -
сини като безбрежен океан -
и видя... любов.
Усмивка грейна на студеното лице.
Русите ѝ коси - ...
  966 
Искам те до мен
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.
  744 
  926 
  1028 
  994 
  291 
Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
  992 
  383 
  411 
Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...
  980 
Вънка снежко трупа,
селските къщя затрупа.
Вятър вее по клонúте,
от студ пукат се стените.
Бабите, запретнали престилки, ...
  896 
Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене. ...
  315 
  969 
  798 
  999 
  891 
  924 
  887 
  857 
  1054 
  1069 
  810 
Застиналост
Мир. И тишина.
И малка доза самота.
Куршум в цевта.
И усмивка на уста. ...
  991 
  2230  14 
  867 
  886 
  1038 
  2901  12 
  1051 
  817 
  832 
Propuestas
: ??:??