AnaMarina (Яна) - Obras

AnaMarina

309 el resultado

Огледалото /част 1/

AnaMarina

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ficción y fantasy

Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...

2018-02-20T14:58:51+02:00 934 3 3

Иде Баба Марта

AnaMarina

Poesía » Para niños

2018-02-19T11:56:21+02:00 1025 3 1

Изтръпналост

AnaMarina

Poesía » Filosófica

Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден. ...

2018-02-14T14:23:36+02:00 318 1

Розов блян

AnaMarina

Fotografía » Naturaleza

2018-02-11T11:07:20+02:00 1426 6 8

В съня си те преследвам

AnaMarina

Poesía » De amor

В съня си те преследвам -
далечна, гола и сама.
И някак неусетно си отивам -
без да оставя и следа.

2018-02-11T00:03:06+02:00 323 2

***

AnaMarina

Fotografía » Naturaleza

2018-02-09T09:30:56+02:00 821 4 7

Дете ридае в полумрака

AnaMarina

Poesía

2018-02-06T22:30:47+02:00 231 1

Луди млади

AnaMarina

Poesía

2018-02-02T10:21:32+02:00 894 2

Любов напразна

AnaMarina

Poesía

Взря се той в очите ѝ -
сини като безбрежен океан -
и видя... любов.
Усмивка грейна на студеното лице.
Русите ѝ коси - ...

2018-02-01T10:03:16+02:00 889 1 2

Ела

AnaMarina

Poesía » Formas orientales

Искам те до мен
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.

2018-01-31T23:31:03+02:00 723

Любознайко

AnaMarina

Fotografía » Naturaleza

2018-01-30T12:36:51+02:00 887 3 4

Погледът

AnaMarina

Fotografía » Macro

2018-01-28T19:42:20+02:00 988 1 8

Начало

AnaMarina

Poesía » Verso acróstico

2018-01-19T10:34:30+02:00 937 1 2

Обичах те

AnaMarina

Poesía » De amor

2018-01-19T10:17:46+02:00 274

Тя...

AnaMarina

Prosa » Relatos

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

2018-01-17T14:49:10+02:00 915 1 1

Възклицание

AnaMarina

Poesía » Filosófica

2018-01-12T20:01:10+02:00 362 2

Живот ли е това?

AnaMarina

Poesía

2018-01-09T08:44:09+02:00 387 3

Краят и началото

AnaMarina

Poesía » Otra